Както почти всички известни днес растения, така и метличината е била позната и използвана още от древни времена. Популярността ѝ обаче се дължала по-скоро на красивите ѝ сини цветове, които вдъхновявали известни днес художници, като Ван Гог и растението често присъствало като акцент или елемент от художествените творби.

В миналото, в древните цивилизации като Египет, метличината била поставяна върху гробовете на покойниците, както и в гробниците на фараоните, включително и тази на Тутанкамон.

Някои свързват латинското наименование на рода “centaurea” с кентавъра Хирон, който излекувал раната на Ахил именно с метличина.

В народната медицина, метличината се използва предимно външно като противовъзпалително средство при заболявания на очите като конюнктивит, както и при умора. Извлек от цветовете действа успокоително на нервната система.

По отношение на химичния си състав, растението се характеризира с високо съдържание на флавоноиди, от които преобладава апигенина и негови деривати. Също така съдържа кварцетин, рамнетин, които имат изразена антиоксидантна активност, фенолни киселини – кафеен и хлорогенова киселина. В цветовете на метличината се съдържат високи нива на антоциани, на които се дължи синият им цвят.

Прилагани външно, екстракти от метличина имат успокоително и тонизиращо действие върху очите и зрението. Също така растението има благоприятен ефект върху кожата, като я тонизира и предпазва. Съдържащите се в цветовете антоциани имат силна антиоксидантна активност, както и затягащо действие и са добра алтернатива срещу стареенето на кожата. Всъщност екстракти от цветовете на метличина често присъстват в различни козметични продукти, като тоник за очите и кожата…

Източник: https://www.znaharia.com/centaurea-cyanus/?v=461b1990fe86

Продукти Народно биле с метличина (полски синчец):